A kato се замислиш,че Луната е едно огромно изстинало парче сгурия !
Всичко останало е в главите ни-и пътеките,и морския бриз,и приятните спомени и представи.
Светът е едно безйрайно,необятно .
И като цяло-студено и макар будещо любопитството ни,доста отблъскващо място.
Само в нашите глави той е топло място,с аромат на сирени,бриз,каберне,ароматни свещи или вана с хвойна ако щеш...
Но макар и нищожни мокри петна на фона на Вселената ние сме повече от нея,защото в главите ни има цели вселени,сумарно те са повече от тази,студената, материалната...
За последно видях Луната два дни преди пълнолуние на брега на Дунава преди седмица и нещо и сигурно е била съвсем различна от твоята,морската луна,макар да не се съмнявам,че и тя е била също тъй прекрасна като моята.
Поздрави и приятен плаж,момиче!