Възможно ли е да обичаш някой..толкова силно…толкова искрено..толкова чисто..да виждаш в него съдбата си…да виждаш в него себе си…Да си готов да пожертваш живота си…за другия..да си готов..да го последваш навсякъде…за да сте заедно..завинаги….Да обичаш любимия си…и когато го видиш…тялото ти да трепери..очите ти да се пълнят със сълзи…от щастие..че сте заедно..и всеки миг прекаран с него..да бъде миг на щастие..и всяка нощ да благодариш на Бог…че го има..и че е с теб..че те обича така както ти него…Да потъваш в очите му..за теб…той да е най-прекрасният човек на света…най-добрият…най-нежният…с най-милосърдното сърце…с най-прекрасната усмивка…с най-красивият смях и САМО ТОЙ..да бъде в мислите ти..да бъде в сънищата ти…да бъде в мечтите ти….да се слеят в едно..сън и реалност..и всеки миг… в който не сте заедно… да сте един с друг в мислите си..когато има болка..тя да е поделена между двама ви..когато има радост…тя да е умножена…и изпитана…и изживяна..от двама ви…завинаги заедно.
….Но понякога..когато обичаш така..както се обича..само веднъж..а него го няма…и идва само нощем..в сънищата ти…в мечтите ти…и заспиваш без него..и се събуждаш със сълзи в очите..защото утрото го е прогонило…заедно със съня..заедно с красивата мечта..тогава душата ти отлита…и не се завръща…остава само болката…и сляпата вяра…и безнадеждната надежда…че ще го откриеш отново…него..любовта…душата си…Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ…
Господи, колко много мога аз да те обичам!!!!