|
На Ини4ка!
Един живот, тъй пуст и сив,
еднообразен и ленив,
живот без светлина,
без радост, сам тъга.
Едно момиче, тъй прекрасно,
незнайно къде е расло,
една душа, тъй чист и свята,
като зенита на зарята!
Едно сърце, и много кръв,
едно телце с пъпна връв,
една главица, морна и богата,
на раменете на ЖЕНАТА!
Поглед един, тъй бял и снежен,
тъй чист и толкова премрежен,
поглед брулен, рядко величан,
гледащ към самотния таван.
В стаята самотна в сърцето,
лежиш ти, умря ли в теб детето?
Пречупи ли се, твойта воля,
не се ли рей из безмълвните поля?
И ден дойде, благословен,
и срещнах аз теб и ти мен.
Вселената, огъна се горката,
де нащи погледи се срещнаха в тъмата.
И блесна светлината, тя богата,
и озари света на добротата.
Изля се благодат над теб и мен,
в тоз прекрасен, вечен ден!
Седиш ти горе на скалата,
не щеш да отблъснеш самотата.
Стоя аз долу в полята,
но Боже, где ми са крилата?
Как да литна аз из висините,
да стигна в просторите очите,
да съберем в едно наши две сърца,
завинаги, в полета на любовта?
До теб аз стигна ЩЕ, аз зная,
не ще пречупи ме безкрая,
ръката ти ще хвана и сърцето,
сърцето ще разлей се кат морето.
Сърцето ще разлей се кат морето,
в слънчев ден, зора, гдето,
обгръща то в прегръдка си Земята,
и отразява сребрист лика на Луната.
И нийде дявол ни човек,
ще спрат полета ми навек.
Сърцето твое ази ще отворя,
колкото и трябва да се боря!
Стоманата - твой щит ще смръзне в страх,
щом види ме, ще каже: "Ах,
на светлината война път ще сторя,
с него нигда аз не мож се боря!"
Изречените словата твои - не на шега,
че ний ще бъдем заедно - нивга,
сърцето то не може да говори,
но знае, чувста и с тебе спори!
Кристална клетка, дет си я сградила,
да пази те уж от злата сила,
на болката сала да отмине,
и с теб тъгата да се размине.
Кристална клетка - аз ще я разбия,
както керемида нестабилна пада като вятър вие,
кристална клетка - ще стопи се под напора,
на мойта воля - Всемира ще даде опора.
И сърцето твое ще пропълзи първи стъпки,
ще се огледа, ще мигне като пъпки,
в росний ден обагрила пчелата
и ще имат смисъл веч делата!
Ухание твое ще носи се далеч,
бузките ще парят от слънчев печ,
сърцето - твоето и моето в едно,
ще бяга като пони без седло!
Света пред нас глава ще склони,
и ще разчиства всички клони,
от пътя нази - озарен,
от слънчев лъч в пролетен ден!
И ний ще бъдем заедно навеки,
през лета, бури тежки и леки,
със смисъла на живота в сърцата -
любовта - безмълвно чиста и богата!
Милен,
milenrmr@msn.com
|
На Ини4ка! - поема
