Пътуване....
Едно дълго пътуване!Очакване!Търсене.
Един миг на докосване!Изгарящо.Изпепелявящо.Опустошаващо.Ранимо..
До болка ранимо.Как силно боли душата!Дори усещане за физическа болка.Притискаща болка.
А как ти се иска да крещиш, да виеш от болка,та тази огромна планина,
с тези исполини-върхове да те чуе.Тежка мъгла е обвила висините и погледа ти спира,спира и замира,и дъът ти замира!

Боли,как силно боли!Бягаш,само вятъра може да те догони,по-бързо накъде?
Бягаш,може ли да спасиш себе си,можеш ли да спреш напиращите сълзи?!
Да! засега!Спотаен вик и още по-силна болка!
Очакване!Безсънни нощи,мисли,пътуващи към тебе,безсънни нощи-търсене!
Искам те.Душата ми те иска!
Докосване-времето спира!
Сливане-блаженство!
Божия воля,божия сила-нещо извън самите нас.
Замира душата,дъхът замира!
Спри време,безпощадна не бързай!
Искам още малко,искам сега да е вечния миг!
Нима ще ме лишиш и от това?!И ще трябвада се примиря?Да спреш пътуването на мислите ми!Не го прави!Не ме убивай!
Душата ми е ранена-по-добре така.Не искам смирение,не искам покоя,не искам безпътието!
Има те!Нека бъде реалност!
И мечтите са ,мечти!Когато се сбъднат стават не просто мечти,а висини,безкрайни висини!
Искам да те има!
Да те нося като топлина и пареща и изгаряща,и като слънце докосващо,галещо,събуждащо живот,и като трепет и като крила на птица!
Искам те,като безкраен полет на чувств-неугаснали в безпощадния вик на времето!
Не се опитвай да ме спреш!
Докоснал светлината на живота човек не само просто трябва да гледа,а да вижда,да има очи,да отвори очи,душа и
сърце!