Присъщо е на повечето човеци да се опиват от мазохистичната болка от несподелената или неосъществената любов.
На не по-малко човеци е присъщо да причиняват с не по-малък мазохизъм болка на себе си и на човека, когото обичат.
Една болка убива друга, ако е по-силна.
Най-често обяснението за твоя случай е точно това - човека, за когото говориш не иска да знаеш колко много те обича и затова ти причинява болка, наранява те съзнателно (но наранява и себе си не по-малко), за да може с тази по-голяма болка да убие болката, която е в теб от липсата му. Него го боли също като теб.

Дали му е добре от това?
Дали е правилно?
Защо е така?
Как трябва да е?

Отговорът на тези въпроси никога не е един и същ.
Ти най-добре знаеш защо е така.

Любовта не винаги е щастие.
Любовта винаги е болка.




А дали не го прави защото така е по-добре за теб, а не за него?

Питай себе си...