много странно чувство за достойнство имат някои мадами... никога не съм отказвала на мъж да плати сметката - на първа среща, защото такъв е етикета, а на 100на среща - защото знам че от това ще се почувства добре. има си много други начини да бъдеш независим, ако желаеш.
а това за навеждането и събирането...нямам думи.
мисля обаче, че този случай няма нищо общо с подаръците. гадно е да не приемеш подарък, който е от сърце - независимо от паричната му стойност(все пак в България никой не подарява ролсройс за именния ден). аз само това им гледам на подаръците - с какво чувство са ми подарени. случвало ми се е да получа нещо голямо, което сама не мога да си купя от някой, който пет пари не дава за мен, ама има дебел портфейл и е отбил номера по най-еснафския начин, дори без да сложи една панделка, и само прекомерната ми деликатност ме е спирала да го върна. а на човек, който го е избирал със сърцето си този подарък - не бих го върнала за нищо на света.
на мен не са ми връщали подарък, но съм била свидетел на такава случка. подаръкът беше подарен наистина с най-топли чувства и връщането му меко казано ме отврати. после е отишъл в кофата за боклук доколкото знам...