Блага и успокояваща е до време,след това започва да тежи.
Независимо какво сме целяли със самотата си-дали да останем насаме със себе си,дали да се откъснем от заробващия работен цикъл или пък сме се опитвали да избягаме от забързания свят,от преситеността си от удоволствия,самотата ще ни удовлетворява само до време..След това неминуемо ще възникнат въпросите "Какво ли..?","Ами ако..?","Защо..?","Кога..?","Как..?" и ще втурнем към ежедневието си,към същото онова ежедневие,което ни е накарало да жадуваме за самотата..
Колкото до доброто у нас...самотата не винаги ще го върне...

Уж не вярвам в чудеса,а тайничко мечтая за тях..