........една прашинка всъщност...докосване и частица от всичко,наречено мисъл..ако съществува:)
За едно нещо съм съгласна с теб и то съвършено – човек не може да избяга от себе си...Оттук започва несъгласието ми с теб....
Оспорваш “изчистеността” на комуникацията “тук”...
Добре..но.... “ТУК” формата е изчистена не поради друга причина, а САМО защото всеки смята,че е защитен от своята анонимност..и привидните маски не са никакви такива..Тук всеки е по-себе си, отколкото другаде.. “Прикрит” зад фиктивното “аз” всеки от нас показва точно същината си...това ,което е.. и всеки е тук точно заради това..Ние играем ролята си навсякъде.. и споменатите от теб мимики, жестове, интонации ...са много по-фалшиви другаде, отколкото ТУК... Дори напротив..”тук” ние демонстрираме всичките си подсъзнателни желания...правим онова,което никога не бихме си позволили свободно другаде..поради ограничения ни от обществото манталитет.. И точно поради тази причина самоопознаването е истинско..чрез истинските същности на нашите желани или нежелани събеседници, и партньори, и опоненти.....Вярно, има момент на изграждане на “образи”...но те касаят най-вече визията..Другото е показано ясно, стига да имаш очи да го “видиш”.. А замислял ли си се колко често живеем в своите фантазии...в реалността ... Изграждаме своите измислени светове....
Тук и никъде другаде би получил реалната оценка за себе си... в директно изражение или индиректна форма..
Тук и никъде другаде всеки би се осмелил да ти каже какво мисли за теб...
Тук и никъде другаде ти би се самооценил чрез другите – без фалш и прикритост...поради “анонимността” на своето проявление.
Да, тук комуникацията е “по-чиста”, защото ние сме по-изчистени от наслагванията на задължителните обусловености на общуването...
Това е нашата “джунгла”, където всичко е инстинктивно и първично.....
Ние също...
А дали искаме да останем анонимни или не....всеки има право на своя избор...породен от желанията си..стремежите си...вътрешни, дълбоко лични, различни, понякога необясними за нас самите, за другите пък съвсем , а ..понякога и твърде прозаични...
Кой би могъл да бъде съдник......