Значи на село. Лятна нощ. Ходим до някви комшии с баба ми. Аз съм въртоглаво малко шиле точно преди да тръгне на предучилищна. Бягам напред и се връщам назад обратно до баба ми ей така без цел. Пресичаме главната улица на селото. Аз я пресичам един път и се връщам на обратно. През това време едни мотор (Балканче от едновремешните) без пуснат фар ме блъска или аз падам и те ме закачат.

И тук ми се губят малко спомени.
Кадър 1: Значи спомням си едно колело във въздуха, което се върти и 2 чифта крака. Хората бързо реагирали и стъпили на крака и вдигнали предното колело във малко нагоре да не ме нарани.

Кадър 2: Бяла стая. Неонова лампа. Аз лежа на едно бяло легло. Едно малко момиченце, мой набор ми подава да пия вода и ми прави компреси и ме гали по косата.

Болницата, която се намира точно зад нашата къща. Дъщерята на дежурната лекарка си игре на доктор и пациент. А аз съм бил просто идеален случай за пациент. При това истински, кога ли ще и се падне втори случай. Нищо ми нямаше. Явно само натъртвания, охлузвания и уплаха. Но ми остана спомена за момичето. Статистически се води първата ми любов.