поезия, а? освен, че когато ми се усмихне сякаш светът се смалява до неговото лице или когато ме погледне в очите му виждам нещо безкрайно, но всъщност толкова нежно и крехко??
а какво ще кажеш за това:

сърце в сърце. и дъх във дъх;
тъй близко бе до мен, че аз не можех да те видя;
.....
далечината вдишах на огромна глътка;
притисках вятър, облаци, звезди до мойта гръд;
и в този тесен обръч на една прегръдка
обхванах цялата безкрайност на света


или това

и сломен попитах- и сломен,
най- сетне чух! то беше, знам, душата,
то беше мойта душа през мене
звучашта тихо... може би
а слънцето захождаше. в забрава
от страх попитах- и тогава
аз чух най- тихо може би

това са ми двете любими стихотворения. някой може ли да познае откъде са тези откъси? това е допълнителен въпрос, не се разсейвайте от главната тема

щом искаш да си щастлив, бъди!