Чакай да обясня като Ж.Желев какво съм искал да кажа.

Значи, ако си с любим човек, хванали сте се на голо за ръцете, гледате се в очите и си гукате като две гълъбчета, даже из папур през блато да минавате ще ви е адски добре - и ще изглежда като пътечка към рая ... Какво й е при тази ситуацийка на тази алейка тогава? Шаренее се повечко ли? Хех ... това няма да има значение, мисля :)))
Аз съм джиткал бос, само по гащи (по описания начин) из едни трънливи върбалаци, на всичкото отгоре пълни с едни гадни мушици (дето им викат папатаци), ама хич не ми пречеха тогава. А още си го помня онова място, на брега на Дунава ... Та същия този върбалак, ако се нарисува и тури в рамка, ще си е чиста проба ... как да кажа ... неврастения. Ако ги няма гълъбчетата в картинката :)))
Та така с нагласите.

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>