Напъпилата пролет се спускаше тихо в душите им. Пътят беше равен но високите чукари се бяха надвесили над тях като страшни пазители-великани готови да ги смачкат.

Дърветата бяха само напъпили и то в по-ниските части, а със изкачването все по-нагоре започна да се прокрадва и белия снежец...разтопен но снежно бял такъв какъвто рядко се среща дори и по хълмовете на Витоша.

И изведнъж се оказаха на една приказно красива поляна, цялата в бяло покрита от все още недокоснат от човешкия крак сняг... Думите се стопяваха в спрялата във времето тишина, от време на време се чуваше звънкото чуруликане на пролетните птички...отдали се на любовната си пролетна авантюра.

Там в единия край близо до гората има едно заведение. Запокътено, уютно, с печка на дърва, цялото в дървения и с гостоприемни стопани. Слънцето ту се прокрадваше ту се скриваше срамелживо зад пелерината от ситен снежец...облял и стъклото и разтопените им души.

И не знам някай дали си е мечтал, дали е сънувал, дали е плакал от радост, насън или на яве...тогава ми се плачеше..от радост от красота. Душата ти вибрира в унисон едновремено със "Девойко мари хубава", "Vivaldi - Four Seasons - Summer" или "The Matrix - Clubbed to Death"..иска ти се да се стопиш да изчезнеш в красивия свят на чувствата, на режещия планински ръб...целия студено обвит от замръзналия сняг и смъртно изстиналите скали.

И двамата се притиснахме един в друг....усещах...постоянно усещах... желанието, белотата, импулса....безкрайното отдаване. Студената ракия и студената бира ни помагаха да притъпим все още неизчезналите нервни боцкания на цивилизацията...прекрасната музика ни караше да забравим за реалното съществуване и да ПОТЪВАМЕ И ПОТЪВАМЕ ВЪВ СВОБОДНИТЕ МИСЛИ ОТДАДЕНИ САМО НА ЖЕЛАНИЕТО


Когато потънете бавно в сладострастието...когато луната и отразената светлина пробиват решетките на прозореца, когато студът реже възбуденото ти тяло, когато звездите угаснат зад косите й.....усещаш че си се преродил в божественото!




ЦСКА 1948