Ако някой ми подари стихче с цветенца, знаеш ли какво ще си помисля моменталически? Ще се огледам много внимателно в огледалото и ще си поръчам двойна водка с кола, нищо, че водка не пия. Сериозно ще се размисля за интелектуалния ми багаж и дали не мязам на олигофрен. Сериозно, точно това ще си помисля. След което загрижена за човека ще му обърна внимание върху нещата от живота най-общо. Ще му посоча девойки по улиците, има ги на тонове, които биха загубили и последната си мисъл при вида на такова стихотворение за тях. И ще са влюбени. А аз ще се тревожа. И не завиждам на такива хора, категорично. Честно да ти кажа съжалявам бездарието. Убедено, при това. С двете си ръце и двата крака. И това, за което говоря и стихчетата, които цитирам са израз точно на това съжаление.
Ох, може би, трябва да кажа, че никой не ме е напускал и нямам никакъв проблем. Просто романтик.... тая дума шибана, бодлива, плоска, бездарна, куха, далечна, сапунена, не влиза в приоритетите ми, когато съм с някогото, когото... в цъфналата ръж. Евентуално. Завист? Глупости.
И ми хрумна току що, че на този с цветенцата и стихчетата с либоф ще му тегля една на ум колко е заблуден, милия той... Бръ.