|
|
| Тема |
 Старо, но златно! |
|
| Автор |
Tъмнokocka (чаровна) |
|
| Публикувано | 14.01.02 18:30 |
|
|
|
Васил Найденов - "И утре е ден"
Пак говорим с теб по телефона.
Тази нощ за мен той е икона.
Този път ще чуеш истини,
скрити в първата ми изповед.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен казвам : "Лека нощ!"
И утре е ден.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но глух сигнал отдалеч
идва чужд и безплътен.
И уморен казвам: "Лека нощ!"
И утре е ден.
Павка, ти си на ход 
Нямa нищo по-жалко oт човек, oпериран oт чувство за хумор
| |
| |
| 
|
|
