|
|
| Тема |
 Пак се въргаляхме :) |
|
| Автор |
Paнoбyдничe (поспаланче) |
|
| Публикувано | 04.01.02 09:01 |
|
|
|
Стана ми навик май :)
На 31.12. от сутринта започна да трупа. Набързо стана едно такова бяло, бяло... чистичко. Никъде кал, никъда прах... Приказка :) До вечерта снегът изцяло покри земята, покривите, дърветата. Притварях очи и си мислех, че цялата природа се е сгушила под бял юрган и сигурно й е топло - няма начин - трябва да е така. Нали семенцата в почвата се топлят някъде в пръстта и пият от живителната влага на зимата...
Цял ден приготовления, суетня, книжки, приказки, рязане на цветя и рибки - иде празник. Нетърпеливо очакване на Дядо Мраз - заедно с Новата година ще дойде и поредният подарък. Тая година ни побърка изобилие от дядовци :)) На Коледа един, на Нова година друг - "Но защо толкова си приличат?", прозорливо попита поти 4-годишният ми син.
Вечерта го вдигнах до прозореца и долепили носове в стъклото, дълго гледахме сипещата се белота...
И тогава обещах - на другия ден ще отидем да се въргаляме като тогава :) Помни мъничето. Изуми ме. Помни как преди 2 години се е търкалял в бялата постеля и сме се замервали със снежни топки...
На 01.01. се изви страховит вятър, но пък какво слънце - като лятно. Усмихнато, топло... 
В ранния следобед свирнахме на кучето и в бойна колонка тръгнахме към градината - проправяхме пътеки във все още непочистения сняг. Пяхме по пътя, смяхме се - а как кънтеше в пустото... Градът още спеше следпразнично, въпреки късния час.
Май се отплеснах 
Стигнахме някак с викове до крайната цел и след много мотане, и убеждение: "Не може, мамо, да се въргаляме по улиците...". Такова чудо не бях виждала - толкова радост в детските очички, толкова енергия в мъничкото телце. След няколко скока в снега мама се умори, а то - не. Трихме бузки със сняг, тичахме в дълбоките преспи... Отдавна не съм усещала речника си толкова беден Кучката не спря да лае - не знам какво си мислеше, сигурно, че хвърляйки детето в снега, го застрашавам по един или друг начин. Беше така смешна :))
Сега, няколко дни по-късно, се питам защо калта така пързо плъзна отново...
Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам...
| |
| |
| 
|
|
