...И те ще пият със наслада,
защото теб закриля Бог -
това е твоята награда:
усмивката зад поглед строг!

И тази рокля ти отива:
цветя, вода и зимен ден -
денят е побеляла нива,
побрала слънцето за мен...

Защо усмивката пътува?
Ще бъда ли достоен аз?
Денят ми бавно ще заплува
към твоя артистичен глас.

Ще те погледна във очите
със свян на прокълнат поет
- и щастието ти от дните
ще пия от мечти обзет...

Град без море? - чиста провинция!