|
Здравей...любовнико.
Разделени сме вече толкова дни, а аз не спирам да мисля за теб и не мога да те забравя. Изобщо не мисля че може да се забрави истинската любов.. зная, ще дойде момента на раздяла, моментът, който ще сложи край на хубавото и чистото нещо, което имаме с теб... нещото, което си е само наше, нещото, в което нямат право да се бъркат чуждите думи, мисли, действия... нещото, което е толкова оспорвано, одумвано, изживявано.. нещото, наречено любов. Зная, че и този момент ще дойде, независимо дали сега го желаем.. но аз не искам да мисля за края, не искам да си представям начина, по който.. искам да живея, да живея с теб... искам да имам моментите, в които сме заедно, мислейки за теб и само за теб, не за раздели, сълзи, болка... Няма да се опитвам да описвам любовта – поне не с думи... защото зная, че и ти го усещаш и го чувстваш и със сърцето си, и със сетивата си. Пък и думите са банални, използвани, умърсени...
Преди да те срещна и да разбера че точно ти си човекът, който ще ми донесе щастие.. аз се чудех дали и аз някога ще разбера онова, което кара двама да седят с часове, без да говорят, само да се усещат един друг... да чувстват сърцата си. Мислех си... нима е възможно да седят и да си шепнат нещичко, каквото само те чуват и разбират и след това да се усмихват, да се усмихват на нещо свое, лично и общо едновременно, да се усмихват на красотата на чувствата, да се усмихват на вътрешната си красота.. не си бях и представяла че това им е достатъчно, че им стига това да са просто заедно, да се прегръщат и докосват... наистина се изненадах, когато разбрах, че всичко това е истина, толкова сладка и вълшебна истина, реалност, която може да се случи и на най-обикновения човек, стига да намери подходящия мъж или жена затова... разбрах, че тази истина променя сивото ежедневие, че го прави по-цветно и лесно поносимо, кара те да погледнеш на живота си с други очи, да разбереш неща, които не си разбирал досега... точно тези чувства стоят над сивотата, лъжата, ежедневието...
Любовнико.. искам да изживея докрай емоциите си, искам хубавото да не свършва... искам да бъда с теб, до теб... искам да те усетя... искам да те гледам и да запомням всеки сантиметър от тялото ти... искам да си спомням всяка минута, прекарана с теб, искам да усещам отново и отново целувките и докосванията ти..
Искам те.. Кажи ми, че това не е грях... кажи ми... кажи ми....
|
Кажи ми...
