|
|
| Тема |
 Понякога |
|
| Автор |
Aнreл (усмихнат) |
|
| Публикувано | 04.12.01 17:50 |
|
|
|
Понякога искам да крещя...
Но мълчанието ме притиска...
чувствам се
празен....
изубен...
самотен...
нищожен.....
Искам да пръскам само светлина...красота....
А другата природа ме изяжда...понякога...
Понякога е толкова трудно да сме хора....да подадем ръка....
да станем след като сме паднали
да се усмихнем
да поплачем...понякога...
Да живеем скромно и ЧОВЕШКИ
да мечтаем..да творим да възпитаваме...да се борим...
За едно единствено нещо...ОБИЧТА И ДОБРОТО
Бяла стая...семпла мебелировка...отворени прозорци...високи до тавана...бели прозрачни завеси...
светлина
светлина
светлина
бяла феерична рокля
жена...
Вивалди
Слънцето топли
студеното сърце...
ръце
душа
И ти идва да се разкъсаш...от самотата която те обгръща...
Ако я нямаше...
Ако ми я бяха отнели
щях да искам да умра
....любовта....
Искам да обичам...да топля
искам да ме обичат...
да ме боли
да ме боли за другите
да съм в тях
да
да
сълза...
и после слънце
Не искам да усещам нищото, студа...
Не искам....
И даже да застина..да се превърна в камък...вътре във мен
нещо ще искри ще топли...
даже да си отида
даже да ме няма
доброто и любовта ще останат след мен
ще останат хората които обичам
ще остане слънцето
лъчите
децата
морето
любовта...
... понякога искам да крещя.
| |
| |
| 
|
|
