|
|
|
|
|
една снежна разходка преди две години. Всеки от фамилията беше захванах нещо си да си прави и чопли, пък аз грабнах малкия, който още нямаше две години, свирнах на кучката и драснахме.
По стара българска традиция зимата обичайно ни изненадва. И ако снегът не се погрижи сам за собственото си стопяване, не следва да бъде добре почистен от местата за движение. Което се оказа добре дошло за моите зверчета, които решиха, че единственото подходящо за ходене място, са издигащите се над тях буци от сняг и лед. След успешното трамбоване на официалната площадна част се пренесохме в градинската. Такава игра падна там, че още ми се вие свят като се сетя. Тичахме, падахме, ставахме, въргаляхме се в бялото, замервахме се с набързо стъкмени топки и много се смяхме. Това, което не разбрах, бе защо единственото, което виждах в очите на минаващите край нас, беше ужас и оня негласен въпрос "Тия в ред ли са?". Или май ще да беше "Тая в ред ли е?" 
Та питам се... защо, когато на човек му е най-забавно и добре, и не се опитва да го скрие, често го вземат за луд   
Bold Italic URL EMAIL IMG
| |
| |
| 
|
|
Спомням си
