|
|
| Тема |
 Too late ......... |
|
| Автор |
FREEZlNG (МОТОРИСТ) |
|
| Публикувано | 23.11.01 14:01 |
|
|
|
ЗА ЛЮБОВ.
Едно силно преживяване, случило през една лятна нощ, все още предизвиква вълнение у мен.През тази нощ , както никога изпитвах подтискаща празнота в душата . Нямаше никакви предпоставки за предстоящият шеметен развой на вечерта. Шляейки се из централните улици се надявах да срещна някой познат да победим скуката с някоя бира в ръка. Стреснах се, когато телефонът ми иззвъня и от отсрещната страна чух глас, за който съм готов да закълна, че е на най-доброта фея от приказките. Беше моята голяма ученическа любов, с която преди не можех да бъда заедно / тя се вълнуваше естествено от по- големи /, а преди месец се срещнахме на един семинар и там си разменихме координатите. ТЯ се обаждаше от колата си, беше от другата страна на булеварда и ми предложи да изчакам да паркира и да се видим. Тя се приближи към мен съсвсем делово, но силно чувство ме подтикна да я прегърна в своите обятия и да я целуна и това може би промени развоя на събитията. Усетих в прегръдките си една жадна за ласки и нежност жена. За да не се изживявам като романист ще съкратя разказа си за случилото се тази вечер в частта на вечерята в малкото ресторантче, за обсебилата ме сила караща ме да се чувствам като влюбен ученик и недаваща ми възможност да спра да говоря и да свалям повече звезди отколкото има на вечерния небосклон , да не пускам нейните ръце нито за миг , да не откъсвам поглед от нейните прекрасни очи и т.н ………… Завършекът на вечерта бе в една от тези кръгли стаи, които имат старите ъглови сгради с купол. От шестте прозореца на стаята нахлуваше неоновата светлина на големия град и допълнително се осветяваше от два големи свещника с по три свещи.Прохладният ветрец поместваше сякаш с нежни ръце червеният балдахин над леглото в, което се озовахме с впити в изгаряща страст тела. От дискретно скритите тонколони се носеше музика ………….. Това ме караше да се чувствам далеч от земята и допълнителното удоволствие от това, че успях видимо да го доставя на човека до мен, ме правеше щастлив.Спирам до тук, за да запазя хубавия спомен дълбоко в съзнанието си , защото повече не сме били заедно поради “сюрпризите” поднасяни от съдбата и невъзможността това да продължи .
| |
| |
| 
|
|
