Много красиво си го написала, но за съжаление не го заобичвам от това...
Зимата ме парализира, снегът първоначално разпалва в мен онази свряна, чисто детска еуфория, но за съвсем кратко време. Единственото хубаво нещо, е че ме затваря вкъщи и това вкъщи ухае на дом, така както никога преди. Стъклата се изпотяват от вкусни аромати и спираме да се гледаме под вежди с балото навън, дори забравям за него...
А, след чистото бяло, Били? Ходила ли си в "Тракия" сред топящ се сняг?