Еми просто не може за всички да си единствен!
Една е и ТЯ .

Обикновеното - това, което визираш - си е привличане... И си е истинско и като чувства и като сила, докато я има играта... Точно наскоро се замислих по един случай с едната ми сестра. Току-що е 'приключила' сериозната си връзка - 4 години и... край нея винаги са се въртяли, не е оставала никога сама... не е и отдавала особено значение на 'любов' - тя си го смята за единствения докато е с него, но може и да не бъде той точно (после като си погледне... - вкарва ги в зависимост някаква)... Да не изпадам в подробности, че се отклоних. Та... едно от момчетата сега наоколо е харесван отпреди още тая й 4-годишна връзка... Само го мисли, ама харесва ли я, ама не ли (като е пределно ясно, че я харесва - това се знае още от преди ония 4 години, ами тогава просто друг го превари :)... И ... чудно ми е какви са тия взаимоотношения?

При мен го няма този проблем. Не бъркам харесването с 'любовта'... (може да ми е друг проблема, знам ли ;) и ми стана ужасно кофти майка по тоя повод като ми каза, че едва ли не трябва да си с някой, за да разбереш бе, аджаба, обичаш ли го . Ще се учиш да различаваш по тоя начин с проба-грешка, ако имаш такава необходимост!! Ама ако я нямаш??? Да бъда с някой, когато ми е пределно ясно, че не го обичам (не че не обичам де - ама не така :) - това ще означава да живея в лъжа (най-малкото към себе си!).

Та... търсим НЕГО (ако търсим де) - сигурно те припознават дамите... нали това е начина - проба-грешка. Не че проблема е в теб иначе...

...за да виждаш света по различен начин!

Редактирано от Лъчeзapнa на 14.11.01 18:37.