и на мен поне ми е мъка...липсват ми приятелите от гимназията.С малко от колегите в Университета създадох същите отношения...може и в мен да е грешката или просто "порастналите" хора трудно създават приятелства...не знам...но всяка година в началото на ноември се сещам за класа си и броя кои сме останали на линия...ще си издам и защо...на 17 ноември си е МОЯТ ден. Всяка година откакто сме завършили , без дори да съм ги канила , идват всички или поне тези които са в България. Първата година бяхме само без един / следване в Щатите / , после станаха няколко /работа навън и още няколко приети да учат в чужбина/ и така... на шестата година от 22-а , ТУК са 14 човека...знам ,че ще дойдат всички , но ми е мъчно за другите .

И ако носталгията по приятелите е романтична , то и аз съм романтично настроена