няма да заобикалям през Крива Бара, па Динково, па Тополовец - ами ще си карам през Дъбова Махала - после моста, /значи направиха го вече пустия мост - а брат ми закъса насред реката, та дежурния трактор го изтегли за каса бира - и той доволен, и те доволни.../ - та след моста, два завоя насред Тополовец - та покрай Дреновец - кръстопътя - та бензиностанцията - па направо през лекия дол, дето имаше завой на който се била обърнала колата на Петър Младенов - та изправиха пътя - после през полето - покрай Връа - летен стан имаше за тракторите и комбайните по текезесарско време, та съм преспивал романтично като дете в него, сега там са останали само дъбовете - и ей ме на Фондовете, в далечината се вижда сиво-ленивата лента на Дунава и тополите отсреща, в румънско - спираааачка и започвам да се спускам надолу - покрай Валугето, старите лозя ни бяха там - отляво е дола с пътя за манастира, по него съм брал шипки и гъби - отсреща хвърлям поглед на Козя гърбина с къщичката на върха, новото ни лозе е там, ама няма кой да го копа, не виждам баща ми да е в лозето - па покрай Чукара, дето съм се пързалял по корем на страхотната шейна или на още по-страхотните ски, направени от тараби, щото са си заострени отгоре, само ги извиваш и им ковеш каишка - минавам по моста, на който трепах една змия-пепелянка /май не беше пепелянка, ама по-героично звучи !/, минавам над гробището, разделено на две части - тази с дъбовете е за хората от село, тази с голата поляна без кръстове е за жените от старческия дом, бившето ми училище - стигам до мотелчето на Лалка, дето се ожени за германец, той стоя тук по татово време, сега си забегна в германията - намалявам на кръстовището - десен мигач - завивам покрай сервиза за тирове и бившия селскостопански двор - пак покрай гробището, но от другия край - и ей ме пред лекото баирче от което започва селото - въздъъъъхвам дълбоко, спускам се, свиркааам, с което разкряквам за добре дошел пуйките и гъските покрай Барата - рекичката, която започва от единия край на селото и внезапно завършва в блатото на другия край - хвърлям поглед на двата двестагодишни дъба - там са си още - после направо по главната улица с избелели некролози на стари хора и плакати на нови ухилени президенти - и ей ме пред къщата с циментовата кобилица над входа и високоподстригания, за да не пречи на лозите зад него, бор...
На село съм си - Добридол....

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Редактирано от ceлянинът на 30.10.01 07:37.

Редактирано от ceлянинът на 30.10.01 08:08.