|
Село Дъбова Махала-нейде в дълбокия Северозапад.
Селото е много интересно от гледна точка на преминаващия с кола оттам.Навлиза се от изток(идвайки от Сф),след което следва една много дълга права отсечка в самото село ,където много шофьорски талони са загубили девствеността си заради превишена скорост-мястото е много удобно за катаджийска пусия.
Следва рязък десен завой и веднага след него-жп прелез,охраняем ,с бариерки.
Представете си картината,затворете очи и се опитайте я да почувствате през моето съзнание ,предадено от несръчните ми разказвачески пръстчета:
Часът е ...абе-късен следобед,есента е истинска,а аз с периферното си зрение ,правейки завоя долавям завършващото движение на спускащите се бариери.В резултат се вбесявам ,натискам газта,но-ядец ! 
Спирам ,свалям прозорчето и примирено започвам да оглеждам околността,налагайки си постепенно самоуспокоение .
Вдясно-нищо интересно.Вляво-три земни цицинки ,по метър и половина големи и на такова разстояние една от друга.Най -задната-силно затревена ,а предните две -осеяни с дребните стъпчици на често преминаващи оттам овце,особено по миниседловинките между тях.
Но картината би била непълна ,ако не се потопите в тишината.Понеже същият бе затворен цяло лято ,и забранителните знаци още не са махнати,по инак оживената артерия не минава никой(аз бях осведомен от една благородна кафеджийка в предхождащото селото крайпътно барче за края на ремонта  )
Та.Есента -може би най-есенния ден в годината.Тишина .Топла ,приятна ,приятелски настроена тишина .Фронтално отпред в близко разположената далечина -няколко групи тополки ,чиито корони изглеждаха досущ като изрусен на кичури млад момък
След като отделих около минути за разглеждането на тази красота,от неприязънта ми ,граничеща с остро раздразнение не бе останал и помен ! Никой ! Околовръст на половин километър наоколо нямаше никой ! Като солипсистко съзнание,забравило досадните подробности ...нямаше я даже жената от БДЖ със зелената палка -тя инак стои там...Никой.Е,изключението лежеше между затревената и средната могилки -едно куче,което ,след като му свирнах ( Чу ме чак на втория път ! ),лениво надигна глава, изгледа ме със зле прикрита досада през сивокафявото си кучешко рамо и отново отпусна глава на затоплената от отслабващото слънце земя.
И така -десет минути ,може и малко повече.
Толкова ми беше приятно ,че ще споделя това с вас ,както и от изливащата се в тялото ми есенна ...прана може би ...не знам ,че това ми настроение ме държа почти до вчера вечерта.
П.С. : Първите хора ,които срещнах след това есенно заредило ме с положителни емоции потапяне , бяха двама много европейски изглеждащи роми ,служители на пътно управление Видин ,които с мрачни ,делови и съсредоточени физиономии зачукваха държателите на мантинелата на ремонтируемия мост !Как вярата ми в Човека (хей,другарю ,ти какво решил си с чука ?) да не получи допълнителен отскок ?
Приятна есенно -астрономическа нощ на всички ,а сетне и спорен ден ви желая !Редактирано от Kиpo на 30.10.01 01:13.
|
С благодарност към БДЖ
()
