Едва ли се нуждаете точно от моето мнение,но темата Ви е много актуална и вълнува много хора.Децата ми са Ваши връстници.Останала съм с впечатлението,че повечето младежи си въобразяват,че всичко знаят,че са самостоятелни и могат сами да се справят с проблемите си.Рядко търсят съвети.Често възниква пропаст между родители и деца,вече пораснали.
Похвално е,че осъзнавате трудностите в общуването,в осмислянето на така
младия ви живот и споделяте ,макар и с непознати, желанието си да се освободите от самотата.Страшно е, нали? Да си сред много хора,а да се чувстваш самотен и неразбран.Сам усещаш,че ти е нужна любов.Всички сме създадени,за да обичаме.Една любов,която да е като връхлитане,като пробождане,от която дори да боли.Без любов човек е като сомнанбул.
Мислите,че сте различен.Всеки един от нас е като цяла една вселена.
Толкова огромно е многообразието от личности и всяка една от тях с различни
мисли,чувства,мироглед,манталитет.
Отстоявайте себе си,бъдете себе си,не се оставайте да ви влияят и вярвайте,че един ден ще срещнете Вашето момиче.То също ви търси.
Ще се срещнете и ще се уверите ,че напразно сте се притеснявали.
Докато го намерите обаче,потърсете си занимание.Четете,слушайте музика,обогатявайте се духовно,наслаждавайте се на природата,вглеждайте се във всичко около себе си,търсете красота навсякъде около и в себе си!
Изграждайки себе си,зачитайки другите не може да не срещнете Любовта.
Желая ви от сърце да обичате и да бъдете обичан!