|
Здравейте.. истина е- никога не съм и предполагал, че ще стане толкова лошо и ще пиша във форум някакъв си..Не, не се обиждайте от песимизма ми и едва ли не от снисхождението с което говоря- истината е там, обаче че животът е навън.. в реалният свят, а не толкова във виртуалното пространство.. но все пак..На 17 години съм, живея в средно голям провинциален град... и се чуствам на края на света..В едно такова открито писмо, не може да се каже всичко, но ще се опитам да ви разкрия по-главните неща, които дращят с нокти в съзнанието ми всяка вечер когато се опитам да заспя..Самота... това за мен просто е най-най-ужасното нещо, което мога да си представя... тя ме е съпътсвала цял живот.. поне в този ми досега..За какво говоря ли- ами за следното- всеки от нас навярно поне веднъж го е казвал- "Аз съм по-различен от останалите" и това е вярн- всеки е с различна индивидуалност, но все пак по-голямата част от хората в нашето обществоса едни и същи, имат едни и същи порядк, мечти, стремежи..
Аз съм по-различен.Любовта... една огромна безкрайност.. за мен;Любовта- една измислица с която за 48 часа трябва да я вкарам в леглото, че нещо пак трябва да дам отмора на комплесите си и да се отърва от тях с поредната пиянска вечер с компанията когато ще разказвам надълго на широко как съм я.... ( как ми се е щяло да ...)... за всички останали които познавам.Та това е ... преди го намирах за странно и ме нетъжаваше.. сега пак ме натъжава, но и се скъсвам от смях като чуя някой да говори така... - идиоти!Ама до такав степен, че сами не го осъзнават.Да бъдеш с някого.. това колкото и грозно да ви прозвучи вече ми е параноя.. фикс идея... Ще кажете- ти си още млад.. защо не си "поживееш" излез, запознай се с някое момиче, което да харесваш и няма да си така сам...Не можете да го проумеете.. това нещо просто ако не е преживяно, остава скрито- аз се побърквам само при мисълта, че мога да съм с едно момиче, да сме заедно, да излизаме и след 3 седмици просто защото закона е такъв да се очаква да "скъсаме", че да може тя след това 2 седмици да разправя на приятелките си как ме е "отрязала" и да си вдига самочустивето с това..Не мога да си представя, еч лъжа някого... ти си най-прекрасната незнам си какво... и след един месец, даже и здравей да не мога да и кажа... За Бога.. преди време да ви призная пробвах няколко пъти.. но.. така виновен се чуствах след всеки край- то момичето забравило, че ме познавало някога и вобще няма никакви огризения, а аз цяла нощ се въртя в леглото и не мога да заспя.. защото си я представям как гледа със насълзени очи звездите и обвинява съдбата загдето сме се резделили... Точно там е разковничето- колкото и разпространено да е- аз не искам, повтарям НЕ искам да използвам някого.. ако съм с някого бих желал този някой да е всичко за мен, и аз съответно всичко за нея.. чуствата да са искренни и да се опитаме да заживеем в един далеч по-различен свят.. не няма да летим из облаците, но когато сме сред околните да се държим хладно и да не позволяваме на мръсотията да ни залее, а когато сме само двамата заедно, да е просто.. прекрасно....Хмммммм.. от две години и половина работя- Интернет прилжения, програмиране и т.н....Не можете да си представете за какво става дума.. през ваканцията във времето когато не спях или не бях навън постоянно работех.. защо ли?Ами, за да не мисля за самотата.. да няма един човек до теб, за да споделиш нещичко.. каквото и да било.. та било то и нещо дребно.. да нямаш някого, който да е по-специален за теб.... нецнам... просот не мога да издържам вече... На моменти просто се самопобърквам от работа и нарочно си поставям невъможни неща, за да отива силата и волята ми там, защото ако ги оставя без нищо... ще огасна за миг... и вече няма да ме има... толкова много ме боли само ако знаете ... :`````-(((.. думите са слаби за да ви го опиша...Ще кажете, ами ако само работиш как ще я намериш, да не гоовирм, че сигурно има нещо в теб, което ти пречи, да привлечеш вниманието на околните.Не... много ми ее сконфузно когато се налага по някакъв повод да се хваля със нещо или незнам.. просто за мен лично скромноста е качество, а не порок- както се смята в днешно верем: но все пак ще го кажа- проблема не е във мен..фокусирам външният вид- мога да кажа, че съм много привлекателен и има безкрайно много "хора" които ме харесват... но тъжното е че.. е че го правят или заради външният ми вид или вобще заради нещо от което могат да имат някаква полза от мен- ииии.. ама видя ли я, тя ходи с Радо.. мммммм.. и т.н.Аз не искам това... и това не е решение на проблема със самотата ми... хммм... Но какво да направя като съм по-различен.. примерно аз никога не пия- не става въпрос за напиване и т.н.- вобще не пия алкохол.... не пуша... ами ... кажете как да ми е прятно в иначе "страхотните компании" .. събират се значи Петък вечер- напиват се и момичета и момчета, напушват се с трева, слушат тежко до към 3 без 15.. след това до 4 без десет повръщане и ужасии.. и изпопадат като забити.. на другият ден към 13 часа стават.. и Понеделник- аааааа.. какъв купон беше незнам си какво..;`````-(((...Не... просто се чуства ужасно. толкова ли да няма хора, които да се противопостанят на мръсотията.. които да останат естествени, без злоба и пороци в характера, вярващи в истинската любов и най-вече в това, че тя ще е за цял живот, защото макар и халката да тежи, тя се носи от двама...
Хмм... предварително благодаря на тези, които ще кажат- ти си млад.. живота е пред теб и е много хубаво, че не си с недостатъците на новото поколение, но кажете ми има ли сопред вас някой останал.. като мен... да вярва в красотата, де не се предава пред ежедневните трудности и да мечтае за истинската любов, някой със великолепна душа живееща в тактична, мила и симпатична обвивка, някой който да е като мен и да се чуства самотен.Ако има такъв човек долинте редове са за нея....
Събуждам се в нощта, сълзите ро лицето ми се стичат,
кошмари и прегръдка мила, мечтата във фантазия обличат.
Аз чакам те и знам, че си някъде сама,
моля те момиче мило, подари ми светлина.
Аз виждам те и те сънувам всяка нощ,
но моля те момиче мило, нямам вече мощ.
Да чакам, да се моля, да плача и да мисля все за теб,
За Бога пак момиче мило- нямаш ти душа от лед.
Ти си топла и красива, ти си сутрешна роса,
ти птица лекокрила, но със счупени крила.
Ти си ангел, ти си всичко в моят свят,
моля те момиче мило, не ме оставяй в този Ад....
п.п. предварително се извинявам, че постинга не е точно по темата, но просто тове е върте в мен и реших да го изкажа пре накого
|
za samotata
