Не е мястото тук да разказвам с подробности за нас. Тя е съдружник на баща си. Печели добре. Има достатъчно пари.
Лесно е когато познаваш някой. Всеки човек иска да бъде разбулен, изненадан, обичан. Ще опитам сам да намеря път към нея.
Играя играта по всички правила-давам й жокери, насочвам и вниманието върху детайлите.
Днес около два часа бях в офиса й но тя беше на служебен обяд и не я видях.
Розите стояха на бюрото и във ваза. Едва си сдържах усмивката.
Днес уредих букетите за тия дни, през които ще съм в чужбина и собственичката на цветарския магазин направи жест за последния букет / за 13я ден/ като подарък, от магазина. Обеща да бъде невероятен, изцяло от червени рози.
Тези три дена, откак и изпращам цветя не съм я виждал, но днес и подсказах за първи път.Написах едно стихотворение, което ще свърже непременно с мен.
Не зная тя ли го е писала, не зная кой е авторът, но
това ще насочи вниманието и към мен.
Беше попаднало в документацията която трябваше да разменим, Аз го върнах съвсем тактично, тя се смути, но то остана в съзнанието ми.
Вече ще се досеща кой изпраща цветята, ще знае кой се опитва да я весели. Тя ще реши дали да продължи играта, защото макар и не на сто процентова сигурност знае от кого е ухажвана.