|
моят живот
Често ми се е искало да можех да пиша. Сякаш това ти дава способността да отърсиш от себе си емоциите, да погледнеш над тях под друг ъгъл, да откриеш нюансите и да намериш правилния път..
Да не така – не зная.
Не зная и какви истории бих разказвала. Историите са различни, знаете. Има весели истории, и тъжни истории, истории за смели и не чак толкова смели герои, детски истории, шарени истории, истории някак неочаквани и истории напълно подозирани, сиви истории също има...
Та, моята история е тази, която в началото не беше никаква, после стана шарена, после се превърна в красива, а сега е само сива.
Той и Аз. Аз и Той.
Аз бях със сериозна връзка, емоционално обвързана с друг човек. Свързваха ни хиляди неща, общи приятели, събития, приключения, спадове, възторзи...... Случи се нещо. Нещо, което ме промени. Като човек, като жена, като жената до него. И връзката не беше същата. Месеци наред в пустота, в неистовото желание да избягаш, да престанеш с това мазохистично мяткане от едната до другата крайност, да се превърнеш в някой друг или пък да намериш себе си. Отново.
Той беше женен. Вече е разведен. Дали е заради мен? Съмнявам се. Може би съм имала някаква частица в това решение, може би не. Не знам, и не искам да знам.
Запознахме се в нета. В чата на дир-а.
Говорехме си всяка вечер, скрити зад измамното чувството за анонимност. Дълги разговори за живота и семейството, брака, приятелството, за дребните детайли, за манджите, които обичаме и цветовете, които харесваме. За родителите ни и техните семейства. За музика и книги, за всичко, което някога ни е вълнувало. И за което сега ..... не говорим. Животът е ирония, нали.
И така, видяхме се. За мен не беше любов от пръв поглед, за него не зная. За мен беше дълъг път към изучаването на един човек, към проникването в най-съкровените му мисли, в сливането с него. Състоянието те обзема постепенно, сякаш те изпълва отвътре. До момента, в който вече знаеш, че не си същия, че не можеш да си позволиш този човек да си тръгне, защото това би било като да си тръгне с къс от теб самия.... това би значело да те няма..
Бяхме заедно в мигове на безгранично щастие, и в мигове на тихо блаженство, страст, спокойствие, еуфория. Всеки миг бе различен, всяка дума звучеше някак другояче.
И така няколко месеца.
После ....... нещата постепенно започнаха да се променят. Докато не станаха ....сиви, лишени от смисъл, лишени от емоция, от любов и търпеливост също, от желание.... за човека до теб.
|
моят живот
