Разбира се, че е!
Моят шеф например влиза сутрин в офиса с кървясали очи, след тежка романтична нощ с поредната мерцедесо-$-заведенио любителка и поздравява отрудения колектив т.е. нас с бодрото “Как е далаверата”
Следват няколко варианта:
1. Нощта е била прекалено тежка и той дреме кротко в кабинета си, ръмжейки от време на време за още кафе.
2. Нощта е била тежка, но безрезултатна и той ни събира на спешна оперативка, където разсъждава на глас кога, как и защо да ни уволни, а пред очите ни се нижат романтични сцени от бита на българските хамали /просяци, нощни труженички, работници от “Чистота” и т.н./
3. Нощта не е била чак толкова тежка и той решава да даде своя принос в трудовата дейност, в резултат на което наличните в момента клиенти се сещат, че са си забравили включен котлона у дома, работещите компютри тотално се скапват а ние мечтаем за романтиката на самотен остров /ама от най-самотните/.
4. Има още няколко варианта сред които си струва да се отбележат “Шефа в добро настроение”, “Шефа и новия “Мерцедес”, “Шефа и неговия Шеф”, “Шефа и Интернет” /’Що ми иска паспорта? – по повод password/ и разбира се, най-романтичното – “Шефа в чужбина” /благодаря ти, Господи/.
След всичко казано по-горе, може би ще останете с погрешното впечатление, че шефа е някакъв звяр.Да, ама не /извинение за цитата/.Шефа ми просто си е ШЕФ, ама от най-шефоподобните.Различни разновидности се срещат в повечето офиси днес.Някои са по-лустросани, други са все още натурални /виж горното/.Да му мисли раята.