|
Кога казваме, че определено художествено произведение ни въздейства силно, затрогващо, грабва ни за душата!
Тогава, когато нашето същество реагира на художествената реалност като НАИСТИНА, когато я преживява емпатийно, като отнасяща се до нас самите, независимо от художествената измислица, фантазията, играта на въображението. Нещо в нас реагира, като че това НАИСТИНА се случва и ние по някакъв начин сме съучастници, ако не и участници.
Този процес, това ИСТИНСКО чудо, може да бъде и обратен. Т.е. животът може да бъде отъждествен с художествено произведение, а човек да е негов герой. Усещането е, че всичко, което ни се случва е от изключителна значимост, разтърсващо, поредица от самоосъществяващи се прозрения...
Това е истинския живот! В него няма скука, безличие, вялост или обикновено делнично ежедневие! В истинския живот всичко е необикновено по силата на посланието си, по въздействие, по знаковост, по резултати...
Вече чувам опонентите със строгото реалистично, аналитично-линейно мислене, които ще кажат и докажат, че такова състояние е ненормално, невъзможно, нереално...
Защо тогава е този неистов интерес към хората, които живеят на ръба между двете реалности, живеят живота си като художествено произведение, като новелистичен разказ с неочаквани и зашеметяващи обрати, в което всяко събитие и присъствие поразява с необикновената сила на жизнеността, виталността, неподправената си истинност...
Да си напълно реален, жив, натурално присъщващ и в същото време да изглеждаш нереално, неземно, измислено - една истинска измислица - е СЪДБА на изключително силни енергийни същества, които имат страховитата, но величествена УЧАСТ да са самотни и неразбрани и в същото време да им се възхищават и да ги боготворят като герои от най-истинското художествено произведение - ЖИВОТЪТ!
|
Животът като художествено произведение!
