А така!

Не знам до колко го разбираш, ама написаното ти е любовно, страстно, малко технично, аналитично-линейно, мисловно, интелектуално и пак любовно, романтично, на моменти прикрито, но и явно, открито, самовлюбено, ни навън също влюбено....

Абе, с една дума - любов струи отвсякъде - есенна, весела, интелигентна и трескава, буйна или едва сдържана, палава, дяволита, закачлива, пенлива, ликуваща, подритваща камъчетата по улиците...

Любовта се излива с пълна сила тогава, когато заключиш поне за малко умствения си канал с аналитично-линейното мислене и отключиш божествения!
Тогава няма нужда нищо да "разбираш". Любовната истина идва при теб цялостно, като нестихваща светкавица, с картини, звуци и неземни усещания, като прозрение, в което участват всичките ти сетива и физическото тяло!

Това е ЛЮБОВНА АКСИОМА, която не се нуждае от доказателството на ума!