Аз познавам едно с лирични отклонения.
Познавам и едно второ - то е вечно недоволно от света.
Третото е с крайна фаза, почти деменциално, на тема кокали.
Но това последното сигурно важи за повечето кучета, а и досега не съм се запознавала с куче - вегетарианец.

Кучетата, драги ми Киро, си имат няколко фундаментални оди, които съм чувала многократно, изпълнявани солово, в дует, трио и т.н., а понякога се стига до мащаб крупна кучешка оратория.

Та значи, първата се нарича "Ода за кокала" или по-простичко - "Одя за кокала". Химн за кучешкото братство.

Втората е "Ода за пълната луна". В нея се усеща някакво сюрреалистично чувство по иреалното.

Третата е: "Ода на кучето". Доста семпъл канцонет, издържан в класическия дух на школата "ранен антикоткизъм". Основният мотив е нещо от рода на:
"Ах, котьо, котьо,
само да те гепна..."

Четвъртата е: "Ода за мръвката". Тя е разновидност на химна, предпочитана е от кучетата, тъй като не им се налага да се изправят на задни крака и да стоят вцепенени и гледащи предано само и само да се докопат до кокал.
Изпълнява се предимно от млади песове и кучки, със здрави зъбки. Ще цитирам малък фрагмент:
"Не щеме ние ряпа,
не щеме ний коприва,
не щеме ние лапад,
не щеме сочни сливи.

Желаем ний пържоли,
и само тас-кебап,
затуй сме ние здрави,
затуй сме ний ербап."

Та така. Кучешката поезия е безкрайна, също като огромна купчина кокали, гарнирани с прясна мръвка.
Но малцина са призваните да я разберат, а още по-малко да я направят достояние на вегетариано-котколюбския свят.