ЕОА ..ето едно стихотворение за есента.


Надявам се да ти хареса. То ми е скъп спомен.


Есенна приказка


Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тази вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
/нали и руси циганки има?/ -
и ще ти гледам на ръка.

...Ох, чорбаджи,
пътят ти много е лъкатушен;
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястреб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат;
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръце ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...

Не си издърпвай ръката!
Не искам сега и да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твоята гореща,
твоята мъжка десница...

Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твоите устни вместо жълтица.

Станка Пенчева