И аз една песничка на Тони Димитрова, предпочитам да я постна, отколкото да я изпея

Сянка на птица
над късните плажове слиза.
Бяга, подобно на палав хлапак, бриза . . .
Пясъчни спомени ронят се пак,
вече разчитам предесенен знак -
слънцето бавно загръща се
в облачна риза . . .
Все по - студена е всяка вълна,
ала надежда има една:

Припев:
Ах, морето . . .
Ах, морето в мен остава!
То навярно е което ме спасява!

Сянка на птица
от морския бряг литна -
сякаш душа на самотен моряк-скитник . . .
Кой ще опита сега да я спре -
нейно е силното синьо море!
Нейният път ще чертаят
отгоре звездите . . .
Бряг си намира всяка вълна
и надежда има една:

Припев: . . .