|
|
| Тема |
 Чувствата и пътят към съвършенството |
|
| Автор |
Дecиттa (момиченце) |
|
| Публикувано | 16.09.01 17:28 |
|
|
|
Е, да, може би е доста претенциозно като заглавие /не съвсем в мой стил/, но нали така или иначе ще си говорим за любов, омраза, тъга и т.н.
Въобще – чувствата и мястото им в еволюцията на хомосапиенса. Не може да не му се навре в очите на човек един много проблематичен въпрос – важни ли са така наречените ни човешки емоции и.. не ни ли пречат в пътя ни към съвършенството?
А може би не можем и без тях… Любов, омраза, завист-все чувства и емоции които копаят големи пропасти по дългият път на нашето житие…Сега се сещам за едно много интересно изказване на Д.Ленън”Любовта е това което ни се случва докато кроим други планове”-всъщност не е ли тя една пречка за осъществяване на мечтите и по възвишените ни цели? Или може би те се заключват само в границите на възможното. Не са ли именно човешките слабости източника на пречките да достигнем онова за което всъщност може би сме създадени. Омразата, тъгата и всичките ниски човешки страсти са преграда за достигането на истинското съвършенство…А ако действително се абстрахираме от тях, ще го достигнем ли все пак? Всички ние вярваме малко или много, че особено без любов не можем, а тя задължително ще е съпроводена от омраза-защото границата е тънка и лесно се къса…А можем ли да си представим свят , по различен от нашият...Е нека си го представим-свят в който сме загърбили всички лоши спомени, свят в който не царят политически и други амбиции и жажда за власт-а напротив-свят в който се борим всички заедно за знания-свят в който сме преминали границите на осъществимото. Но дали ще е така-няма ли тогава да се превърнем в роботи, дотолкова задълбочени в работата си, че в големият океан от знания, постижения и прочее – безвъзвратно да сме загубили нещо-това нещо което ни сближава и ни кара да се чувстваме хора…И тук е мястото да задам своя въпрос-възможно ли е съвършенството без човешки емоции и дали ще живеем по-добре така? А колко хубаво би било да се извисим духовно и да забравим за войните, омразата и всичко което пречи на нормалното ни съществуване…-или нормално е това което ни се случва??? Съвършенството и човешките чувства и емоции-две така несъвместими за момента понятия, и причината , че не ги поставям под общ знаменател е не защото това не е възможно, а може би защото човечеството още не е готово за една толкова трудна задача…А сигурно просто не си я е поставило за цел? Може би…
| |
| |
| 
|
|
