Като че ли няма по отдалечени едно от друго понятия.... Като че ли романтиката изключва тероризма и може да бъде такава единствено в борба с него... В борба срещу тероризма и терористите които наричат себе си борци за свобода, за независимост... войни на справедливостта... защитници на честта на нацията...
Сещам се за едни думички на президента П.Стоянов от периода му , когато трудно можеха да го контролират какво говори... "Македония е свързана с една от най-романтичните страници от историята на България!" Връщам се към тази изпълнена с романтика страница - взривяване на банки, отвличания, политически убийства, рязане на глави... предателства на всякакво ниво... рязане на глави... войни ... бежанци... оръжие...

Сещам се за филма "Мера според мера" - комитите - с тяхната борба и тяхната истина. Тяхната грубост и човещина. Дали наистина осъзнават , че се борят за свобода и независимост или просто са тръгнали да грабят и да убиват, останали без други шансове... Дали всички претърпяват такава еволюция , като главния герой Дилбер Танас, който достига накрая до въпроса "А бе дилбер Танасе... Си жив ти бре?!"...

В учебниците по история това са романтични страници. Изпълнени с героизъм, патриотизъм... борба срещу несправедливостта на великите сили, остамили тази част от България вън от нея... отворили рана за векове...

Опитвам се да се поставя на мястото на палестинеца пронизал символа на Америка със боинга... какво го кара да направи това самоубийство... Дали безумният му фанатизъм,... дали вярата ... дали романтизмът му и неспособността да приеме несправедливия свят, който е отредил за него единствено ролята на бежанец и изгнаник... Що ли не си е натискал парцалите и не си е седял в Ливан или в Йордания... или пък да слугува на евреите в Израел - взели са земята на дядо му, който ги е посрещнал с "хлаб и сол"(това е в кавички, щото не знам арабите с какво посрещат гостите си - за тях обаче гостът е свещен!)...
А тогава евреите са били гонени и избивани ... Те са създали своя Мосат, да сее терор и да унищожава дори войници на ООН... Стига да напомня че евреите са народ и имат нужда от държава... Но не такава каквато Сталин им беше отредил - в Сибир... А тяхната си, Обетованата земя. Тогава за евреите са романтичните страници от историята - за всеки младеж е чест и въпрос на мъжество да е в Мосат. Отвличат се кораби... завземат се складове с оръжие... И идва победата - разрешават им да си направят държава ... Започват да си я разширяват - водят справедливи за тях, войни... носят със чували пръст, за да отвоюват земята не само от палестинците , но и от пустинята...
Пустинята се отстъпва...
Палестинците .... те стават смъртни врагове... Който може да бъде свещен приятел, може да бъде и свещен враг ... От него отърване няма... Години на тъма и безпросветност... минават - сега я няма неграмотността на дядо му - всъщност умен търговец, интелигентен... но сега само пуши и разказва за историите преди 50 години... Единственото, което човек може да унаследи от дядо си е любовта... и омразата... Някак си просто така - гледайки тези свещени голи и сухи планини, морето... наблюдавайки престрелките по улиците... виждайки убитите... Разбираш че няма начин - и теб това те чака... Другото е просто предателство спряма дядо ти... спрямо всичко ... спрямо себе си...
Какво че някой си е направил велика империя, която може да те размаже, да изтрие от лицето на земята твоя град... Знаеш че не може да изтрие целият ти род... нито целия ти народ.
Виждаш събратята ти как се опасват с бомби и щастливи се самовзривяват в Израел... Не ти и минава през ум друго освен да им завиждаш... Изпълва те желание ти да си като тях... Но да направиш повече, така че да се разчуе... да се разчуе не твоето име- това въобще не те интересува... Това нищо не значи.... Искаш да се разчуе за болката на твоя народ!
Да си размърдат задниците онези там, и да се замислят! Щото те мислят със задниците си! Омаяни от своето величие дрънкат оръжие и крещат предизвикателно като Голиат, забравили че може да се появи Давид със прашката!... Забравили , че човек или народ, не може дълго да търпи да бъде унижаван... Накрая приема предизвикателството... и шансът едно към един милион... Забравят, че е по-добре да умреш отколкото да живееш в страх и унижение....
Забравят, за времената , когато техните деди са били унижавани и са се борили за независимост...
Е добре... идва и твоя ред... Но ти си умен интелигентен... знаеш пет езика... завършил си МТИ... слял си се със самодоволната тълпа на Америка... приет си , като равен в тяхното общество....какво ти лисва?! Америка е прекрасна страна - стига да си способен, ще успееш! Просто няма начин!.... И ти успя, дявол да го вземе... защо ти трябва да умираш!
А кой беше казал "Няма по-сладка смърт, от тази, да умреш за отечеството!"... Вярно загиват невинни... Но как трябва да вика и да се гърчи един народ за да го забалежат! Има ли правила съгласно които един народ да може да получи свобода , независимост... държава - без бой... без кръв.... без насилие... Без чудовищни терористични актове. Вие които си имате държава, често не можете да оцените какво имате... Смятате, че границите им са вечни... Готови сте да се изсмеете на всеки , който ви спомене , че трябва да сте готови да умрете за държавата си ако се наложи - както са били готови дедите ви... Наистина сте готови да се изкензате на гробовете на дедите си... върху техните идеали и мечти... Аз нямам свои деца... може би децата на моя народ след време също ще забравят за това, че ние със нашите мръсни убийства им извоювахме независимостта... Щото какво значи Палестинска, автономна област, част от държавата Израел... Как може да си част от нещо , което мразиш... Не може да си част... а само тумор в болно тяло, което ще го убие!!!!!

И ето идва твоя ред... Сбогуваш се с любимото момиче... То дори не подозира, защо тази вечер си така страстен и нежен... То дори няма да разбере , че ти си убиецът , а не една от жертвите... Ти си толкова добър, наивен, хуманен , справедлив... Нищо няма да може да я убеди , че ти си кръвожадният терорист...

Вярваш ли в задгробния живот?... Едва ли... Човек със два университета и пет езика... човек познаващ толкова култури и страни едва ли вярва в такива химери - те са за слабите. Достатъчно ти е че си изпълнил дълга си... Че не си предал народа си и себе си... и че умираш, но любовта предадена ти от дядо ти е жива.... А омразата - нека твоята омраза да умре заедно с теб... и със смъртта на врага ти... Знаеш че си водил битката честно! А невинни винаги ще има... те не са ти безразлични, но ти се бориш за нещо много по-голямо... нещо което е повече от човешкия живот, повече от много човешки животи.... Сигурен ли си?!...
Сигурен ли си , че не си част от кървавата спирала, която никога не спира... Защо не се опита да я спреш... Не можеш... Ще излезе , че си страхливец, нали! Или омразата те е заслепила?!

Аз отдавна вече не мразя! Аз съм силен, колкото да я продължа!

Нека по-силният да я спре!

Рамон ти пожелава хубави случки!