Виж, като те нагази Самотата, тя не пита нужна ли е, на кого и защо - просто ти се случва. Може и да си права, че има предопределене - да се обърнем към себе си да си направим психически автотренинг, да се самопоглезим дори ;о) Това добре, ама като мине всичко това и пак се окаже че сме сами... много възстановени, калили душите си, изкърпили раните и готови да дадем. Ама на кого? Минувачите си минават, повечето не поглеждат даже настрани и че "ни има на света" май само ние си знаем.