|
|
| Тема |
 СЪЩНОСТ |
|
| Автор |
Coфokъл (непознат
) |
|
| Публикувано | 19.08.01 22:20 |
|
|
|
Завръщам се към своята Итака
като платно за мачтата завързан.
Сирените едно и също пяха
и песента им вече ми омръзна.
Приятелите хвърлиха веслата
пред бурята, която приближава.
Единствено една жена - вълната -
от мислите самотни ме спасява.
Флиртувам с нея, тя съблича кротко
въжетата от мен... Защо ме питаш -
изневерих ти, вярна Пенелопо,
не трябваше платното да разплиташ.
Проклинай ме на ден стотици пъти!
Но ако все пак вярна ме дочакаш -
аз ще ти кажа сам, че не мъжът ти,
а кон троянски влиза във Итака.
аз съм шут,на служба при съдбата...
| |
| |
| 
|
|
