Питанката вярно си е голяма ...
Какво да ти кажа - много относително е. По някой път ми се струва, че съм поизбързал, друг път че се мотая като... като... смотльо. Все пак ми се струва, че във важните неща съм се научил вече да не прибързвам. Не взимам решения, ако не съм изслушал хората си. Не бързам вече да се скарам с жената, преди да съм асимилирал точно какво ми казва. Не казвам "не" преди да претегля отвсякъде, дали няма по-правилния отговор да е "да". Ей такива едни неща, ако ме разбираш...
От друга страна, ако изведнъж ми писне отвсякъде (независимо от причината), правя нещата импулсивно. Лепя бележки по хладилниците къде съм и си вдигам шапката. Или се качвам на Витоша, или клекна на Чепинските езера, или на Панчарево. Като хвърля 3-4 пъти въдицата и съм готов. И се прибирам с подвита опашка, извинявам се (ако има на кого) и така ...

Май че нямам отговор на въпроса ти ...