и за нагорещените къщи и за плискащия се чай, а и за котето, което пък аз храних с панирани миди /пълни с бъдещи перлички/.
Градът е толкова красив, че дори невероятната навалица и безобразния комерс не могат да го развалят. Местните хора са любезни, услужливи и не те гледат непременно в ръцете - бабата, която всяка сутрин ми запазваше от любимите понички на дъщеря ми, шофьорите на таксита, собственика на ИН клуба, продавача на мидени сувенири от Карибите, с когото беше цяло удоволствие да се пазариш и обсъждаш качеството на стоката, спасителят, който ни возеше с децата на водно колело, е така без пари. Толкова много слънце и най-вече в очите на тези потомци на гърци и странджанлии.