Та се сетих за следната история.
Имам една позната, много интелигентна,красива и секси жена, коята се ожени, роди и си живее жастливо със семейството. А мъжът - някак си не и пасва външно : грозноват, доста пълен, муден, не особено разговорлив.../и не е богат, да кажеш нещо/ - изобщо погледнати отвън, като двойка бяха особени...
И аз я питах веднъж - Защо си го избрала, да не би да е страхотен в леглото , или има нещо друго дето не се вижда...А тя се усмихна и ми отговори напълно искрено:
"Ами, виждаш ли, като си легнам двамата, правим каквото правим, а накрая като ме прегърне и заспи - аз го гушкам и се чувствам така спокойна и доволна сякаш съм прегърнала плюшено мече. Той е един такъв пухкав, топличък и огромен. Кара ме да се чувствам в безопасност"
Това отговаря донякъде на въпросите, но поставя други...

Qui scribit, bis legit.