Събота. Мързелив ден. Горещ. Реших, че точно днес ще ходя на маникюристка. През шушляковия панталон скочих бързо върху спортните обувки, по пътя към вратата си облякох някаква блузка и излязох.

Влязох в салона запъхтяна и почти колабирала от жегата навън и още непоздравила всички се втурнах към хладилника. Мечтата ми, най-съкровената, в този момент беше ледена глъдка кола. От бързане или от клатене, или и аз незнам от какво, колата изсъска при отварянето и ме заля. Цялата! Повярвайте ми, да се бях старала, толкова перфектно нямаше да се получи.

В момента, в който вдигнах глава и се огледах, Го видях - Него. Гледаше ме и се усмихваше. Изпаднах в ужас. Бях жалка картина: рошава, без грим, с дрехи убийствени за либидото, задъхана, а отгоре на всичко залята с кола и лепкава. Искаше ми се да изчезна. Или не, искаше ми се в този момент да дойде оная добра вълшебница от приказките и да ме преобрази. Поне да ме гримира и да ме облече в подходящи дрехи. А той продължаваше да ме гледа и да ми се усмихва. Усмихнах му се и аз и продължих да съжалявам, че го срещнах точно в такъв момент.

Седнах при маникюристката и тогава вече го изгубих от поглед. Той беше на един от фризьорските столове зад гърба ми. Както си говорехме с нея и се смеехме, без да искам погледнах в едно от огледалата. Стреснах се в първия момент, когато видях отражението му. Във втория момент се стреснах още повече, защото той ме погледна. Последва едно леко свенливо от моя страна, а от негова - настоятелно разменяне на погледи. Сканирах го с моя си скенер. Забелязах доста привлекателно лице, тъмна коса, дяволски примамливи сини очи, поддържано най-вероятно във фитнесите тяло, самочувствие на харесван мъж, самоувереност и някакъв уникален магнетизъм. Реших, че не е нужно да хвърлям повече стръв, пък и за каква стръв можех да помисля в този си вид. Не го погледнах до финала преди да си тръгне, когато мина покрай мен и ми пожела приятен ден. С последния нанесен пласт на лака си отиде и последното съжаление, че не съм го срещнала в подходящ момент на подходящо място. Все пак, си казах, има и други интересни мъже на тая земя, нали?!

Точно вече казвах чао на всички, когато фризьорката, която му правеше косата ме извика. Само мушна някакво листче в ръката ми и се усмихна многозначително.
Обичам ги тези листчета, ей!! Особено от такива мъже!!

Който говори каквото си иска, ще слуша каквото не иска

Редактирано от ГPAФИHЯTA на 01.08.01 16:01.