... не че не мога да се разбера и с жената, защото може би, тя ще сметне че я използвам, заради чадъра...
... и не, защото искам да кажа , че тези нападки в Клуб Романтични души са някакво лаене по кервана , който си върви... Дори и не намеквам , за това...
... нито пък искам да направя някаква асоциативна връзка с онази мисъл, която казва, че бясното куче е по безопосно от разгневената жена...

Не ... не мило Куче, жената която те води, определено има ум в главата си и оригинална мисъл... И дори бих споделил с теб , че ми е симпатична...
С удоволствие бих се забавлявал с нея, Мило Куче... Може би щах да ти завидя, за това че си с нея под чадъра ... в този дъжд... правичката да си кажа, мина ми такава завистлива мисъл - нали знаеш Кученце, ние хората сме завистливи същества - трудно понасяме хубав кокал в устата на друг... Дадох ти примера с кокала, за да ти стане ясно... Виждам , че започваш да гледаш умно .... Умно Куче си ти, знам си аз....
Та щеше да ме обхване много дива завист, ако не беше този нашийник, който си се съгласил да ти сложи тази Жена... Нищо че е "Жена та дрънка"(съдя по това, че дрънка интересно в клуба, и мисля, че ми е забавна и любопитна)... и нищо, че има чадър...
... Не ... не си мисля, че иска да сложи и нашийници, на тези които не мислят като нея... Зная че не е така ... просто наистина си мисля , че е умна и оригинална...
Наистина обаче, тонът който държи е високомерен... не бих го нарекъл хаплив, Мило куче... и не... не си мисли че искам да и сложа намордник... Пък и както знаеш , намордникът при жените не помага... Пък и понякога е така приятно да те хапе жена...
Знаеш ли куче, харесвам високомерния тон... Когато е отправен към мен, като към мъж, той е истинско предизвикателство... Но когато се употребява в дискусията, той се ползва от господарката ти , просто за да отклони вниманието на романтичните мъже от една жена и да го привлече към себе си... Подобно на дългият , оригинален и претенциозен ник... В него наистина има романтика... и без никакво ... ама АБСОЛЮТНО НИКАКВО клише ....
Май започнах и аз да се настройвам на романтична вълна мило Куче... номално е все пак - с тази толкова романтична душа, можеш да си представиш , в какво умиление изпадам, като те видя, такова красиво да се мотаеш в краката на жена с чадър под дъжда... А и аз клекнал до теб, взел главата ти в ръце... наистина не мога да се наситя на твоя умен и разбиращ поглед... аха да ми проговориш...
Ето че и аз започнах да ти подхвърлям клишета.... Но кво очакваш от стар клИшар , като мен.... Пък и понякога клишетата вършат работа - просто изразяват най-добре мисълта ти... Често бъркам в касичката с клишета... Дори си имам собствени клишета - нещо като запазена марка - да ме разпознават .... То е толкова естествено мило куче - както, когато ти препикаваш дърветата и после другите идват да те четат.... Не се срамувам от клишетата и сама по себе си тяхната употреба от някого, не може да ме накара да престана да го уважавам , особено , когато този човек е доказал, че е интелигентен и чувствителен...

Знаеш ли, Куче прекрасно, че ми е много приятно да си говоря с теб... Макар че струйките вода от чадъра на господарката ти се стичат по гърба ми и съм целият прогизнал.... Виждам как весело въртиш опашка, въпреки дъжда....
... Ей.... сега да не хукнеш подир мен.... Недей ... хайде чао.... Обичам те! ....
... Недей скимтя де.... пак ще си говорим....

Рамон ти пожелава хубави случки!