До мен е той, а ти далечен,
завинаги на друга се обречен...
А твойто име с нейност аз мълвя
и разкъсва ме чувството на любовта

Мойта тайна любов те обгръща
но с любов ти друга прегръщаш
а моите нощти са самотни
и честичко плача аз нощем

Любов ти моя най-голяма
защо до мен те няма?!
Защо аз обградена съм от самота
Защо ли плаче моята душа?

Знам вече.. любовта е лъжа..
и споделена тя е само в съня,
където ти винаги си мой цар
където ти си моя господар

Умирам аз от любовта
и гасне моята душа.
От болка плаче днес сърцето
и не грее усмивка на лицето

Какво ли друго ми остава
Щом моята любов е тъй голяма
Да те забравя?! Не, не мога!!!
И никога за нисхто аз не ще те моля..

Сбогом завинаги Любов!
Щв трябва да забравя твоя зов
отекващ тихо в нощта
предизвикан от магията на любовта

Магия ли? Та тя е за двама..
инак нейната мощ се разваля
Е, аз завинаги дръб ще ти обърна,
нищо че душата моя това не я върна

Светът е за двама.. тъй се пее
и песента от душа се лее..
Но какво да усетя от таз песен аз
щом не чувам твоя нежен глас....

================

Самотата във мене се влюби
и заля ме с море от тъга.
Сутрин с хладни целувки ме буди,
с пръсти ледни ме гали в нощта.
Любовта и изгаря ме жива -
всеки миг, всеки час, всеки ден...
Аз умирам - а тя ми разкрива
чувства истински, силни към мен.
Прегърни ме, Любовнице тъжна!
Знам, за тебе родена съм аз.
Ще се любим - отчаяно, нежно...
Ще сме си верни до сетния час.

================

Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява - бавно
сладка тръпка -
като затихващ меден звън.
Аз те сънувам
и копнея
да те докосна със ръка.
Дали си струва,
че умея,
да те сънувам все така?
В нощта потайно
се явяваш,
когато вече съм заспалa
и тъй омайно
ме пленяваш,
че се събуждам ОНЕМЯЛA

=============