Ми к'во да ти кажа, всъщност най романтичното преживяване ми беше в заслона под връх Мльовица 30.12.1997 г. Бяхме направили еди нощен преход до него, по време на снежна буря, 4 часа преход на 2 км. Стените на заслона бяха покрити със скреж, като вътрешността на фризер, а ние бяхме толкова уморени, че веднага легнахме да спим. Моята тогавашна любов, заспа, а аз останах буден, заслушан в дишането и, мъчех се да различа чертите на, тогава, вълшебното за мен лице, в снежният сумрак на зимната нощ....
...и адски много съжалявам защото не можах да мигна, после, от нейното хъркане, борещо се да надвие шума на снежната буря, навън.

Не, де, беше хубаво все пак.

Не ми се връзвай.