... мила приятелко.

Не винаги съм настроен на тази вълна, но често се случва римуваните мисли да ми въздействат, по силно от обикновените ... казани в проза ... или просто като афоризъм.

Особено когато съм сам, или когато искам да се усамотя...
Понякога те просто си витаят в широкото свободно пространство на главата ми във вид на рефрен ... във вид просто на няколко красиво наредени думи, които просто ми е приятно да си преповтарям , както ходжата си отброява топчетата та кахлибарената броеница...
дали това ще е "Мъчи ме още красота " на Павел Матев... Дали неумиращият "Очите й не са звезди .." на Шекспир... или някай от красивите стихове на Петя Дубарова... Или Пушкиновото "Я помню чудное мгновение... "... Грубата нежност в стиховете на Висоцки ... или гаврошовския тон на Франсоа Гийом...
А можем ли без стиховете възпяващи "таз , която ми постла легло" на Шели или Робърт Бърнс с неговото "ако някой срещне някой в цъфналата ръж..." ... Или "Ако бог ми даде още едно парче живот"на Габриел Гарсия Маркес... или "...А каза ми че е мома... бедрата й кат риби бяха..." на Фредерико Гарсия Лорка...
Или Атанас Далчев - "със смъртта на всеки близък, отива си малка частица и от нас.." ... В.Ханчев - "и всяко нещо покрай тебе, ти пресъздай и пресътвори"... или "не бе небето ти небе,
/ не бе небе небето... небето ти небе не бе... не, не бе небе то"...
Не зная изпитвали ли сте оня унес, който съм изпитвал, при четенето на приказките на Пушкин... Дълго време смятах, че е излишно да се пишат романи, щото те само повтарят "Евгени Онегин"...

Има стихове , които си повтаряш и препрочиташ, които те отпускат ... карат лошотията да изтича, като през гръмоотвод... Действат ти като прегръдка с приятел или любима жена... освобождават те от напражението...
Има и други, които ти действат по съвсем друг начин - мобилизиращо, стягащо - карат те да се замислиш , как живееш как се държиш... карат те да се съвземеш, ако си паднал духом... такива като "IF" на Ръдиад Киплинг... Като "Човек е роден за да даде другиму любов" на П.Пенев... или "Завист " на Р.Рождественски

Хората никога няма да престанат да пишат стихове ... и винаги ще има кой да ги чете.... Защото дори да имаше само 2 думи "обичам" и "те", винаги ще има още хиляда начина за тяхното подреждане по уникален начин...

бъди обичана приятелко!
Рамон

Рамон ти пожелава хубави случки!