то се е видяло,че няма да накараш никой "нов" точно тук да се изкаже,ами и аз да се разпиша

аз лично не съм се колебала много дълго да се включа ли или не.и сега ще ви кажа защо
преди много ,много лета,когато бях в училищна възраст много обичах да си приказвам в часовете.и тогава с моята приятелка решихме ,за да не ни нарочват даскалите,че разваляме дисциплината да си пишем бележки.това е фаза,през която са минали много от вас предполагам.нашите бележчици ставаха все повече,все по-дълги и по-интересни и в един хубав ден взехме решение да ги увековечим.така започнахме да записваме "великите"(хм,може и без кавички) си мисли отначало в една Тетрадка,под индиго(за да може всяка да има екземпляр за себе си),а накрая изписахме около 15 такива или почти 1000страници
сега като се замисля сме били малко лудички

и какво ми се случи наскоро ...ровичкам си аз из интернет,разхождам си се вътре,значи, зяпам витрините така да се каже и ИЗВЕДНЪЖ в един ПРЕКРАСЕН ден виждам -о,боже!- Тетрадките,
нашите Тетрадки в интернет и под друго някакво си име "клубове"
СМАЯХ СЕ, ИЗКЕФИХ СЕ, ЯДОСАХ СЕ(как не съм ги видяла по-рано?!)
и после като започна едно ЧЕТЕНЕ

за какво ви пиша всичко това?искам да ви кажа, че е просто чудесна възможността да пише човек тук,но е чудесна и възможността само да почете,да почете и мълчаливо да свърне,зад някой друг ъгъл
хората са различни- не всеки обича да се изразява писмено или да "чука" по клавишите
хайде,че се изписах за една седмица напред