...
... Знам че няма да ми откажеш... няма и да се смутиш от поканата ми... дори просто така, от благоприличие... Просто защото няма да е прилично да си придаваме излишно благоприличие...
Пък и това е само един блус... един танц, който ще изживеем заедно ... един ритъм който ще ни кара да мислим един за друг ... една мелодия, която ще ни накара да се откъснем от всичко което ни заобикаля... И не защото това "всичко", не е прекрасно.... Не че то ни е омръзнало или ни изморяма ... не!
Просто защото това е блус... А блусът не можеш да го танцуваш мислейки за друго освен , за очите които гледат твоите очи... за косите, които ухаят прекрасно и нежно... за ръката която е в твоята ръка...
Сигурно няма да има много голямо значение дали ще пее ерик Клептън или Крис де Бърг... дали ще е любимата ми Тина Търнър или страхотната Шиниъд О"Конър... Дали ще сме под ритъма на Аеросмитили на Карлос Сантана... Но не знам всъщност , какво ще има значение... май нищо... Кой знае... може би ще се смутим едва когато усетим че парчето е свършило а ние продължаваме...

...Може ли един танц, госпожо?!...

Бъди щастлива!
Рамон

Рамон ти пожелава хубави случки!