Никакъв Холивуд, тук е Европа!
Краят е пропит с тежкък и ужасяващ реализъм, с липсата на алтернатива в историята:
Идват умиротворители и умиротворяват всичко с неутронни боеприпаси от среден калибър, запчва ядрена война и в суматохата, главният герой вместо да намери себе си, намира смъртта си (Финална сцена, пустинна местност, над която вятъра навява, артефакти от умиротворените зимбабвийци (обгорели вестници, наилонови пликове), прах засипва полуобгореното тяло на нашият човек (много е важно да няма музика, единственият звук е шума на вятъра, навява меланхолия и самотна празнота).
II-ри финал: Театър някъде в 'Цивилизованият' свят, след аплодисментите от предствлението, актьорът, играещ Хамлет седи зад кулисите и на глас пита, държейки череп: 'Бедни ми Йорик, на кого ли е принадлежала тази глава.', минаващият наблизо реквизитор отговаря: "На някой нещастник, жена ми го донесе като зловещ сувенир от Зимбабве, сигурно е пукнал от глад, нищо интересно..."

Не ми се връзвай.